Снемане на расото - Vasil Levski

Снемане на расото в името на свободата.

  Убеден, че трябва да поеме по пътя към борбата за освобождението на България, Левски разбира, че монашеският сан е пречка за неговите стремежи. Фактически с постъпването си в легията революционерът се отказва от обета си към Църквата. На Великден 1864 г. той отрязва косите си и снема расото. Приятелите му, свидетели на събитието, са поразени от спокойствието и решителността, с които Левски напуска монашеството. Малко по-късно с мирянски дрехи той отива в храма и се включва във великденската служба като псалт. Карловци са смаяни. Нечувано е духовник, посветил се в служба на Бога, да се откаже от клетвата и да хвърли расото. Избухва скандал. Черковните настоятели искат обяснение, а дяконът, разстриган, спокойно им обяснява, че ще служи на българите и Бога като учител. Вуйчото архимандрит хаджи Василий прави неуспешни постъпки пред митрополията да се даде под съд отстъпника. Случаят обаче приключва съвсем леко и на Левски не е наложено дори църковно наказание.

Даскалуването във Войнягово.

 След случилото се Левски не може да остане повече в Карлово и отива в близкото село Войнягово, намиращо се на 6 км, където е учител две години. През това време около него се събират младежи, на които той чете книги и им говори за новите времена и предстоящите събития. Под формата на гимнастически упражнения Левски учи своите приятели на военно дело и стрелба. Трябва да се отбележи, че той има много добри педагогически способности  еднакво добре обучава както децата в училище, така и възрастните. Във Войнягово Левски е учител от май 1864 г. до края на февруари 1866 г. Не дочаква края на учебната година и внезапно напуска селото, като причините за това изненадващо решение остават неизвестни.
  През пролетта на 1866 г. революционерът отива в Тулча (Северна Добруджа), за да търси своя приятел от легията Стефан Караджа. Там се запознава с поп Харитон Халачев, свещеник в близко село, който му помага да стане учител в с.Еникьой. Още с пристигането си Левски събира около себе си местните младежи и ги посвещава в белградските събития. Започва да ги обучава на военна гимнастика и стрелба, организира борби, надбягвания, прескачане на ровове и плетища. В работата с младежите той залага предимно на личния пример. Разказва се, че прескачал коне и биволи, докато пасат.