Малкия Васил - Vasil Levski

Син на занаятчия от Възрожденско Карлово.

  Васил Иванов Кунчев е роден на 18-ти Юли (6-ти Юли по стар стил) 1837 г. във Възрожденско Карлово и от ранно детство е закърмен с българското в неговата най-чиста и възвишена форма. Второ дете в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова, той въплъщава семейния буден дух и предприемчивост, характерен както за рода на баща му (Вълъовци), така и на байка ку (Караивановци). Занаятът и търговията на дребно са семеен поминък, предаващ се о поколение на поколение, но наред с това благородството, милосърдието, будното съзнание и чистият стремеж към независимост са качествата, които здравият Български дух залага в Левски.
  Апостола има по-голяма сестра – Яна (или Ана) и двама по-малки братя – Христо Иванов Кунчев  и Петър Иванов Кунчев. Подобно на Левски, и неговите братя се присъединяват към  революционното движение. Христо участва във Втора Българска легия в Белград, а Петър е сред четниците на Христо Ботев, които успяват да избегнат смъртта и по-късно участва в Освободителната война, боевете при Шипка.
  Иван Кунчев е способен дребен занаятчия, майстор в бояджийството и в най-развития занаят и основен поминък в Карлово по онова време–гайтанджийството. С това той успява да осигури добър, макар и скромен доход за семейството си.
  През 30-те години на XIX в. започва развитието на текстилната индустрия в България, при което машините постепенно изместват занаятчиите. Това е и вероятната причина бащата на Левски да изпадне в затруднение. Честен, благороден и справедлив, Иван Кунчев тежко понася сполетялата го беда, разболява се и умира през 1851 г.

Любознателността на малкия Васил.

  През 1845 г. малкият Васил постъпва в карловското килийно училище. На следващата година се премества във взаимното училище, където учи две години. След смъртта на баща си той е принуден да остави ученето, но жаждата за знаия в него се запазва. Васил е на 14 г. и започва да учи абаджилък.
  През 1852г. Левски става помощник на вуйчо си Василии - монах и таксидион на Хилендарския манастир. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. Бъдещият Апостол на свободата има много силен интелект и способности за учене, с които изпъква пред братята си.
  Още в тази ранна възраст Левски показва голяма люубознателност и стремеж към знания. Всичко това, придружено с изключително трудулюбие и благородство в отношенията му с хората, го отличава от неговите връстници и другите карловски младежи.
  Макар че оставя училището, Левски не изостава науката и става редовен читател на библиотеката на карловското взаимно училище.