Легионерът - Vasil Levski

Легионерът Васил Кунчев.

  Със съгласието на сръбското правителство Георги С. Раковски започва формирането на български полк в сръбската армия, който добива известност като Първа българска легия. В нея започват да постъпват млади българи от различни краища, а българските търговци в Одеса събират над 20 000 рубли за издръжката й.
Левски научава за легията и твърдо решава, че там е неговото място и призвание. През нощта на 3 март 1862 г. той взема коня на вуйчо си и напуска Карлово. В Пловдив се снабдява с паспорт, минава през София и Ниш и пристига в Белград. Постъпва в легията в началото на април.
  Обучението в легията е чисто военно и се състои от много физически натоварвания, военни упражнения и стрелба. Освободен от ограниченията на монашеството, Левски свободно проявява своите физически и духовни способности. Най-после той се чувства на мястото си, намирайки своята мечтана среда и работейки за отечеството си.
Раковски се превръща не само в образец на общественик за Левски, но и в негов учител, а легията - в училище за военно дело, любов и всеотдайност към отечеството. Голямата отдаденост на родината позволява на легионерите за краткото време от 2-3 месеца да овладеят военното дело, да станат подготвени войници и през юни вече да участват в сражения и в щурма на белградската крепост.
  В боевете Левски се отличава с голяма смелост и умело владеене на оръжието. В легията той се запознава със Стефан Караджа, който му прави силно впечатление с дързостта, силата и ловкостта си.
  След прекратяването на въоръжените стълкновения започват дипломатически преговори. Обучението на легионерите продължава, като всеки ден се водят занятия по тактика, строева подготовка, гимнастика и спортно бягане. По време на едно от упражненията по физическа подготовка всички са смаяни от физическите способности на Васил Дякона и след един негов успешен скок през широк окоп Раковски извиква: “Това е левски скок". Така карловецът Васил Дякона става Васил Левски.
  Мисълта за предстоящата война особено активизира легионерите в тяхното желание да се изправят възможно най-скоро срещу поробителя. Войната обаче не започва. След тримесечни преговори конфликтът е приключен и сръбското правителство разпуска легията. Зимата на чужда земя и задържането в Пловдивския затвор.
След разпускането на легията Левски заминава за Румъния и там прекарва зимата на 1863 г. През пролетта преминава река Дунав и стъпва на родна земя. От Казанлък изпраща писма до майка си и вуйчо си.
През пролетта на 1863 г. Левски пристига в Карлово и мощният му тенор оглася храма "Света Богородица". Духовният сан и службата в храма го пазят и отначало властта не е особено подозрителна. Никой не го пита за едногодишното му отсъствие, но пред своите най-близки приятели Левски разкрива къде е бил и с какво се е занимавал и им говори за идеите за национално освобождение.
  Мълвата за едногодишното му отсъствие се разпространява и младият дякон е откаран в пловдивския затвор. Вуйчото е подучен да свидетелства, че е направил донос заради кражбата на коня му при заминаването на дякона в Белград да се учи. По време на следствието с помощта на приятели Левски представя тази кражба като компенсация за годините безплатно служене. Хаджи Василий е уговорен да потвърди тезата му, за да не излезе подбудител за участието на Левски в легията.
След три месеца Васил излиза от затвора и се връща в Карлово. Есента постъпва в пловдивското епархийско училище при учителя Йоаким Груев. Прави впечатление на своя учител със старанието си, успехите в учението и зрелостта на интелекта си. През пролетта на 1864 г. се завръща в Карлово.